Хроничното обезводняване на клетъчно ниво е много болезнено и води до преждевременна смърт. Първите външни признаци на обезводняването досега са считани за болести с неизвестен произход.
Причината, поради която медицината стана толкова сложна и скъпа, се дължи на неимоверното нарастване на финансовите разходи за медицински изследвания и за производството на фармацевтични продукти. За да насърчат продажбата на своите продукти, за рекламирането на които се изразходват редовно огромни средства, добре платените търговски посредници спекулират с привидно огромния им оборот, а и много от лекарите, примамени от допълнителни премии, препоръчват тези медикаменти. Пациентите ги вземат, въпреки че медикаментите не ги лекуват. А и лекарствата съвсем нямат подобна цел! Важното е пациентите да се лекуват! По този начин търговията с лекарства процъфтява. И това не е единственият срамен и неразрешим проблем на медицината.
Ориентираният към техниката напредък в медицината е резултат от производството на апарати, които допринасят за повишаването на медицинските разходи. Медицинските учебни заведения и научно- изследователските институти твърде много зависят от подкрепата на медицинската индустрия. Така изследванията в медицината се насочват според желанията на индустрията, която дава пари за онези проекти, които й обещават печалби.
Но могат да се споменат и някои по-радостни неща. Беше направено откритието, че човешкият организъм чрез редица мъдри индикатори показва недостига си от вода — като признак за бедственото му положение при обезводняване и жажда. Тялото притежава много повече възможности, за да сигнализира за бедственото положение, освен чрез пресъхването на устата.
Очевидно най-голямата трагедия в историята на медицината е фактът, че лекарите не разбират различните симптоми на организма, на нуждата от вода. Обикновено те се задоволяват да лекуват хроничното обезводняване на тялото с химически средства и с медицински процедури. Това е съвсем очевидна кардинална грешка!
Най-лошото е, че преобладаващото направление в медицината продължава да действа както досега и не обръща внимание на добрите нововъведения. Непознаването на признаците за недостиг на вода в организма е основната причина за високите разходи за здравеопазване в нашето общество. При съвременната организация на здравеопазването няма никаква надежда за подобряване на това положение, защото медицината служи само на дистрибуторите на лекарства, а не на обществото, което се нуждае от грижи за здравето.
Ако прочетете кореспонденцията на Американската медицинска асоциация (АМА), отпечатана в края на тази книга, ще видите, че АМА е била подканена далеч преди публикуването на тази книга да популяризира добрата новина „Вие не сте болен, Вие сте жаден“. Дългото й мълчание показва очевидната злоупотреба с гласуваното й доверие.
