Тази книга в момента е единственият лесно разбираем източник на информация по темата „хронично обезводняване“. Трябва да я прочетете неколкократно, за да разберете колко необходима е водата за човешкото тяло. Тогава и Вие може да станете лечител. Ще узнаете, че „течности“ и „вода“ не са непременно едно и също нещо. Освен това ще Ви разясня вредното въздействие на диетичните напитки.
Ако решите, че информацията в тази книга е полезна, моля и Вие да издигнете глас и да протестирате против традиционната медицина такава, каквато тя се упражнява днес. Лекарите трябва да се превърнат в лечители, защото са положили клетва за това.
По традиция лекарите са мислители и философи. Едва от скоро те започнаха да учат предъвкана информация, за да могат да получат нужния им обем от нея в медицинските учебни заведения. В действителност предназначението на мозъка е да мисли, а за попълване на информацията трябва да служат книгите. Ако се освободим от бремето на погрешната информация относно хроничното обезводняване на организма, новите лекари отново ще станат учени и мислители. Тогава техните изявления ще се радват на необходимия респект и ще имат цената на златото, подобно на заплащането на хирурзите.
С надеждата за създаване на нови методи в медицината, пожелавам на читателите на тази книга много щастие, ако пожелаят да помогнат за изменение на съвременната структура на медицината. Всяко публикувано в книгата писмо е само един от примерите за това как „водата като лекарство“ е помогнала на милиони хора да се преборят с признаците на хроничното обезводняване. Арогантните и отрицателно настроени към него лекари-практици отхвърлят тези писма като „анекдоти“. Но огромната част от хората, които могат да гледат и мислят, ще изпитат върху собствения си гръб истината: „Ти не си болен, ти си жаден“.
Тази книга трябва да се чете като любовен роман между водата и човешкия организъм, а не заради няколкото професионални понятия. Затова тя не съдържа индекс на медицинските понятия. Изказвам благодарността си на моята съпруга Ксиаопо за любезната подкрепа и помощ.
Благодаря и на полк. Роберт Т. Сандърс за неуморните му усилия, с които излагаше пред хората през последните пет години моите схващания за хроничното обезводняване, за да могат те да ги разпространят по-нататък.
Благодаря на всички, които ентусиазирано ме подкрепяха и окуражаваха да продължавам да творя и да не се предавам. Накрая благодаря на г-жа Дороти Хайндел за издаването на моите ръкописи и книги. Ф. Батманжелидж Февруари 1995 г.
